Еволюционният двигател на всяка звезда е гравитацията, която е подхранвана от маса на звездата. Те двете определят колко бързо ще се формира звездата, какъв ще бъде житейския й път и как тя ще приключи своето съществуване.

   Живота на звездите започва в огромни облаци от газ и прах, които са се появили милиони години след Големия Взрив, когато Вселената е била вече достатъчно охладена.

   След формирането си свяка звезда тръгва по свой път на развитие, който е един от милиардите "маршрути", които образуват така наречената “Главна Последователност” или диаграма на "Херцшпрунг - Ръсел". Пътят на звездата зависи единствено от нейната маса и спектър.

   Различните звездите светят с различен цвят или спектър. Ето защо астрономите са ги разделили на следните класове: Oh, Be, A, Fine, Girl, Kiss, Me. Най-кратък и бурен е живота на звездите от клас О, а най-дълъг и муден на тези от клас M.

   Звездите от клас O, B и A се наричат сини гиганти поради огромните си размери, маси и бяло-синия им спектър на излъчване. Те, след като привършат привършат ядреното си гориво, се раздуват в червени свръх гиганти, които отново колапсират и избухват в ярки свръхнови. При достатъчна маса някои от ядрата колапсират в магнетари, а други до черни дупки.

   Към класовете F, G и K се отнасят звезди с по-малки по размери и маса и светят в жълто-оранжевия спектър. Те  привършват своя път като червени гиганти, в чиито недра е скрито компактно ядро наречено “бяло джудже”.

   Зведите от клас M са с най-малка маса и червен спектър. Те  завършват своя път тихо и кротко в малки студени ядра наречени “кафяви джиджета”.